Сами си слагаме въжето

Глобалният данък ни натиска, но националното ни безхаберие ни довършва

По-малките икономики трябва да са по-ефикасни - с по-малко ресурс да правят повече. От нищо - нещо. Опасно е вместо да облекчаваме с каквото можем предприемачите ни - съвсем сами да сипваме още сол в раната. Условията на терен са тежки: рекордни високи лихви в САЩ и ЕС - а скоро и у нас; анемична европейска икономика - Германия стагнира, а оттам и износът и поръчките за индустрията ни; мощен ръст на цената на ел. енергията, нефта и газ, докато Ердоган гастролира с бойните си кораби из Босфора; и докато Ормузкия проток, през който минава 30 на сто от нефта в света, всеки момент може да се озове затворен.


Логично се питаме ще има ли горива и на каква цена? Геополитическата и вътрешна несигурност надуват рисковата ни премия - лихвите по корпоративен и държавен дълг само ще нарастват, а ние сме пристрастени към дефицита (дълга). Че вече ни вкараха и в “сивия списък” на работна финансова група за прането на пари и финансирането на тероризъм - Шенген през крив макарон.

На този фон ние сами си слагаме въжето. Имахме дерогация от за руския нефт от евроатлантическите ни партньори - сами държим да я махнем по-бързо, ако може веднага?! С изменения и допълнения в Закона за корпоративното подоходно облагане пък от МФ въвеждат разпоредбите по Директива (ЕС) 2022/2523 - за гарантиране на глобално минимално равнище на данъчно облагане на многонационалните групи от предприятия и големите национални групи в Съюза, с която се налага допълнителен национален данък за допълнително облагане - така че корпоративният данък за тях да достигне ефективно до 15 на сто.

На бас, че до няколко години ще обхване и малък и среден бизнес! Желанието е да се накажат страни като Ирландия, които с техните 12% корпоративен данък издърпаха технологичните гиганти - и големите бързо започнаха “глобална инициатива” да накажат “дъмпинга на лошите малки”! Това е смърт за инвестиции и е тотална уравновиловка в ЕС. А ние конкретно имаме около 1200 такива фирми. Най-фрапиращото в случая е, че са предвидени изключения и облекчения - и всички в ЕС се възползват. Всички - без за нас! Господин Василев не ще.

Изключение за съществена стопанска дейност има практически за всички останали страни в ЕС. По-католици от папата ще дойдем - или чисто и просто мързел и безхаберие. А ниските данъци са предимство, което натрупващия капитал, трябва да има. Иначе стои малък и беден. Изстискваме ресурс и от работещата средна класа - приравняваме трудови на граждански договори; вдигаме максималния осигурителен праг - пак по формула! - която не отчита изкривяването от инфлацията (покачваща номинално, а не реално доходите ни) и допълнително намалява разполагаем доход и покупателна сила на гражданите, като вкарва повече хора под новия праг.

В евродиректива за Минималната работна заплата ни дадоха пример за 50 на сто на брутната средна и веднага скочихме на тази чудна формула (защо да мислим за растеж, производителност и други критерии) - нищо, че най-бедните региони в ЕС - Северозапада и югозапада може да ги смажем, като МРЗ приближи 70 на сто от средната, нараства с почти 20 на сто до 933 лв от януари догодина. Със София в уравнението сметката за малките е тотално объркана - после защо загиваме демографски и се обезбългаряват цели региони. Ние искаме да растем. Да догонваме, а защо не и да надминаваме партньорите ни. Когато някой ни натиска, а ние се доубиваме - никой не може да ни помогне.

А данъчната конкуренция бе основното предимство, създало европейската икономическа общност като зона на растеж и просперитет. Някога. Единствената ни “игра” в такава сложна среда, в която Голиат мачка Давид, е да облекчаваме малък, среден и голям бизнес, както и работещите, които пълнят хазната - а не като чакали и хиени държавата с приходните си агенции да изстиска всичко, което мърда, диша и стои право. Не допълнително да ги довършваме дори когато можем да оставим глътка въздух, така че да оцелеят…

Вижте още: